От Черната смърт до Холерата. Борбата срещу епидемиите в историческа перспектива, XIV-XIX в.

На фокус е миналото на епидемиите и тяхната роля в историческото развитие. Темата е важна и актуална. В глобална атмосфера на фалшиви новини, публицистика на сензацията и дефицит на проверена информация, екип от млади български учени се стреми да създаде рационален и задълбочен диалог за историята на епидемиите и поуките, които можем да извлечем. Убедени сме, че светът не се изправя за пръв път пред подобно предизвикателство като пандемията от Covid-19 и допускаме, че няма да е за последен. Затова целта на проекта е да хвърли светлина върху полезни за нашата съвременност факти и събития. Какво представляват епидемиите и пандемиите? Кое способства тяхното развитие? Как човекът се е борил с тях през вековете и какви са успехите и неуспехите му? В рамките на проекта търсим отговори на тези въпроси и се опитваме да популяризираме научния подход и безпристрастния анализ.

За проекта

Основна цел на настоящия проект е да изследва в дълбочина и в дълъг хронологически отрязък въпроса за епидемиите и тяхното отражение най-вече върху европейското население, което е едновременно приемник и разпространител на различни патогени в миналото. Поставяйки акцент върху избрани аспекти на проблематиката, неразглеждани в детайл от историографията до момента, екипът си поставя следните конкретни изследователски цели: детайлно изследване на проблемa за влиянието на големите пандемии върху човечеството чрез очертаване ролята на пандемията от бубонна чума от средата на XIV в.; проследяване на въздействието на епидемиите от чума и други инфекциозни болести върху живота и работата на европейските дипломати в Османската империя през XVI и XVII век; изследване на развитието на чумните епидемии в Англия през XVII век; проучване на ролята и разпространението на епидемиите по време на Кримската война (1853–1856).

Могат да се изведат няколко работни хипотези, формулирани от работата на представения екип до момента. Епидемиите са естествени природни катаклизми, които имат значително влияние върху развитието на човечеството. Те са особено силно изразени в няколко ситуации: при война, при лоши социални условия и при липса на адекватни санитарно-медицински мерки. Епидемиите имат двуяко значение за хората – те не приличат на никое друго бедствие – размириците, войните, а и природните бедствия като земетресения и наводнения, пожари и пр. нанасят щети не само върху популацията, но оставят след себе си разруха на съществуващата преди това материална база. Болестите са вероятно единствената стихия, която погубва част от човечеството, оставяйки неговите имоти, недвижими и движими, непокътнати. Внимателното вглеждане в историята на различните епидемии разкрива един особен парадокс – хората, преживели големи и смъртоносни пандемии, се оказват по-богати в материален план след като дадена зараза престане да бушува. Според някои изследователи това е сред причините за появата на Ренесанса. Разбира се, всяка епидемия притежава свои особености, но именно една от целите, поставени в този проект, се състои в подчертаването на общото и различното, на успехите и провалите в борбата срещу заразите.

Работни хипотези

Екип

Албена Симова

член

Д-р Албена Симова е главен асистент към катедра „Нова и съвременна история“ в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 2014 г. e редактор на научно списание „История“.

Научните ѝ интереси са насочени към периода на ранното ново време /16 – 17 век/ и по-конкретно към социалната и икономическа история на ранномодерните държави в Западна Европа, процесите на взаимодействие между Европа и Новия свят, влиянието на епидемиите върху ранномодерните общества. Дисертационният ѝ труд публикуван в съавторство (Гаврилов, Б & Миланова, А. (2014). Между Марс и Меркурий: Англия и Холандия през Златния век (1579-1702). София: УИ „Св. Климент Охридски“) разглежда динамичните политически, религиозни и културни връзки между Англия и Холандската република във втората половина на 17 в.

 В рамките на проекта интересите и са насочени към икономическите и социални аспекти на Лондонската чумна епидемия през 17 век.

Анелия Стоянова

член

Анелия Стоянова е доктор по Балканска история от Исторически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”, където получава и бакалавърска (2011) и магистърска степен (2013). Научните ѝ интереси са насочени към периода на Ранното ново време и по-конкретно към междукултурния диалог и дипломация, дипломатическите практики в контекста на европейско-османските контакти, разузнавателните и социалните мрежи. Oтражението на големите епидемии от XVI и XVII в. върху живота и всекидневието, контактите между християнство и ислям, както и връзките и комуникацията между европейските дворове и Османската и Сафавидската империи също са обект на интересите и изследванията ѝ. Дисертационният ѝ труд на тема „Виена, Мадрид и хабсбургско-османските отношения, 1555 – 1606” разглежда сътрудничеството между двата клона на Хабсбургската династия в отношенията им с Османската империя през втората половина на XVI в. Като докторант Анелия получава стипендия Richard Plaschka (2015–2016) и докторантска стипендия на фондация Gerda Henkel (2018–2019) и осъществява няколко специализации във Виена, Австрия, и Валядолид и Мадрид, Испания. Представяла е работата си на международни конференции в Австрия, България, Великобритания, Унгария и Чехия.

Любомир Кръстев

Ръководител проект

Д-р Любомир Кръстев е главен асистент по нова история към катедра Нова и съвременна история в Историческия факултет на Софийски Университет „Св. Климент Охридски“.

Той защитава своята дисертация на тема „Наполеон Бонапарт в британското обществено мнение“ през 2017 г. и участва активно в преподавателската работа на катедрата от 2015 г.

Научните интереси на д-р Кръстев са насочени към историята на XIX в. в Европа, историята на Великобритания, ролята на епидемиите в миналото и по-специално във военното дело. Участвал е с доклади на научни форуми в Австрия, България, Великобритания и Германия. Специализирал е в Англия и Германия и е изнасял лекции в университета „Йоханес Гутенберг“ в Майнц.

В рамките на проекта изследователският фокус на д-р Любомир Кръстев е насочен към проучването на епидемиите по времето на Кримската война (1854-1856).   

Събития

Важно! Всички срокове трябва да се спазват стриктно от участниците. Проектът се движи по много строг график и не са предвидени буфери за онези от вас (и от нас), които имат навика да предават текстовете си след крайния срок. Моля, предавайте заявките и текстовете си навреме. За да може сборникът да излезе скоро след конференцията и да не чакаме с години нашите материали да видят бял свят, екипът на проекта и редакторите ще са безкомпромисни при неспазване на посочените дати. Благодарим Ви за разбирането.

Краен срок заявленията за участие на конференцията

Заявленията се изпращат на следния електронен адрес:

epidemicsinhistory@abv.bg

Трябва да съдържат имената на заявителя, неговата афилиация (ако има), научна степен и академична длъжност (ако има), темата на доклада и кратко резюме до 500 думи и електронен адрес и телефон за обратна връзка.

Предложените от заявителите заглавия трябва да са съобразени с темата на конференцията.

Силно насърчаваме към участие младите учени, докторанти и постдокторанти, студенти от бакалавърски и магистърски програми.

Личните данни на заявителите ще се използват само за целите на проекта и с изпращането им заявителите се съгласяват екипът да борави с тях във връзка с изготвянето на материалите на конференция, научния обмен и публикацията на научен сборник/колективна монография с одобрените материали.

Авторите на одобрените за участие в конференцията доклади ще получат писмено потвърждение и детайли за конференцията и изискванията за форматиране на техните текстове.

Програмата ще бъде публикувана на уебсайта и изпратена по мейл.

Провеждането на конференцията зависи от епидемичната обстановка. Планира се присъствено провеждане в СУ „Св. Климент Охридски“, Ректорат. Ако обстановката не го позволява, конференцията ще се проведе в интернет.

Участието в конференцията е безплатно и няма никакви такси за издаването на сборник. Авторите ще получат по два безплатни екземпляра, след отпечатването им.

Не се поемат разходи на участниците в конференцията, но издаваме удостоверения, които могат да послужат пред работодател.

Участниците в конференцията приемат, че следва да присъстват през цялото време на провеждане на конференцията и появата само за собствения доклад се счита за неприемливо и неетично поведение, което ще доведе до невъзможност за публикуване на доклада в планирания научен сборник. Отсъствия от заседанията на конференцията са приемливи само по здравословни причини и доказани служебни ангажименти, които не търпят отлагане.

Изискванията за цитиране и форматиране на текста ще бъдат разпространени на одобрените участници след 1 октомври 2021 г.

крайни срокове

- секция -

Новини

Заявки за участие

Заявете участие на конференцията „От Черната смърт до Холерата. Борбата срещу епидемиите в историческа перспектива, XIV-XIX в.“ Заявленията се изпращат на следния електронен адрес: epidemicsinhistory@abv.bg

Прочети повече »